Спомените топлят, но само понякога. Реплика, която ми се наби в главата благодарение на уважавания преди 15-ина години Борислав Михайлов, който рекламираше известна марка радиатори. Тъпо, но факт – това рекламно клише най-точно отразява състоянието, в което от години се намира един от легендарните отбори в световен мащаб. „Ливърпул“ има минало, но няма настояще, а бъдещето… Ах, бъдещето! Как се стигна дотам, че толкова велик клуб в момента вегетира в състояние на будна кома, а верните му фенове са принудени да живеят единствено със спомените за някогашните славни дни.
Английските медии се умориха да анализират „Ливърпул“, просто защото този клуб е застинал в безвремие и не се влияе от външна намеса. Нормално е всеки клуб да има периоди на криза. Но не е нормално гигант да падне и да няма сили да се изправи. Трансфер на „Анфилд“, който навременто е бил мечта за 80 процента от професионалните футболисти, сега е непопулярен вариант.
Стигна се дори до унижението тимове като „Тотнъм“, „Астън Вила“ и „Суонзи“ да надцакват „мърсисайдци“ в борбата за играчи. Да не говорим, че някои от трансферните цели на „Ливърпул“ публично заявиха, че не искат на „Анфилд“, защото им се играело в отбор с амбиции. Да, точно така. „Ливърпул“ в момента е клуб без амбиции. Съществува в средата на таблицата (дори в долната половина) и всякакви тимчета се гаврят с него. Някогашната крепост „Анфилд“ сега е гостоприемен стадион за отбори като „Суонзи“, „Астън Вила“, „Съндърланд“, които громят с по 3 гола. Тъжна картинка.
„Имам проект, който цели след 2-3 години „Ливърпул“ да се върне в борбата за титлата“, заяви сегашният мениджър Брендън Рождърс при идването си в клуба. Той е млад, може и да успее, таеше надежда легендарната трибуна „Коп“. Уви. Вместо да изплува, отборът затъва все повече. Дори непримиримият борец Стивън Джерард, който се превърна в икона за „Ливърпул“, призна, че „мърсисайдци“ са много далеч от истината. „Изоставаме сериозно във всяко едно отношение от тимовете в Топ 4“, заяви Стиви Джи. И все пак, къде е проблемът?
Някои ще кажат – американските собственици. Добре, но бос от САЩ има и „Манчестър Юнайтед“, който всяка година е в играта за титлата. И ако се сравнят парите, давани за трансфери, няма особена разлика между двата гранда. Разковничето не е в това колко плащаш за трансфери, а за какво ги даваш. Само един пример – Фъргюсън взе Робин ван Перси за 20 милиона и в момента холандецът се скъсва да вкарва, бутайки „Червените дяволи“ към рекордната 20-а шампионска титла.
На „Анфилд“ 20 милиона бяха дадени за крилото и английски национал Стюърт Даунинг, който за цял сезон нямаше нито един гол (!) и нито една асистенция (!!!). Или пък за чупливия Акуилани, който изкара 90 процента от времето си в лазарета. Факти, факти… И още нещо – от началото на сезона „Ливърпул“ изпитва остра криза в атака, а купеният за 35 милиона паунда Анди Керъл е под наем в… завърналия се в елитната група „Уест Хам“. Пълно безумие!
Така че, проблемът не е в парите. Да, „Ливърпул“ е далеч от милиардите на „Челси“ и „Манчестър Сити“, но същото се отнася за всички отбори в Англия. Защото с какво например „Тотнъм“ или „Евертън“ финансово превъзхождат „Ливърпул“?
Продадени фланелки, размер на заплатите, трансферни бюджети…?
Лесно е да си фен на вечно бутания от съдиите „Юнайтед“, купуващия на кило звезди „Сити“ или пък пръскащия по 50 милиона паунда за един играч „Челси“ на Роман Абрамович. Но преди дни се появи любопитен анализ в Англия, според който проблемът на „Ливърпул“ са…феновете му. Абсурдното на пръв поглед твърдение бе подкрепено с любопитни факти.
Например това, че фенската маса на „Ливърпул“ се състои предимно от безкритични хора, които в трудни моменти се капсулират в спомените за славното минало, вместо да се опитат да променят кризисното настояще. Отново сравнение с „Юнайтед“ – жълто-зелените шалчета, които наводниха „Олд Трафорд“ като протест срещу вършещия глупости собственик Глейзър, никога няма да се появят на „Анфилд“. Просто защото в „Ливърпул“ верността на феновете се превръща в техен основен проблем, а с това – и на клуба. Свикналите да се кълнат в клубния химн „You’ll Never Walk Alone“ запалянковци винаги ще подкрепят отбора, дори и когато не заслужава. Например след всяка срамна издънка „Анфилд“ запява, вместо да изригне в освирквания. На „Бернабеу“ при няколко грешни стъпки развяват белите кърпи в знак на протест и шефовете са принудени да действат, а на „Анфилд“ пеят „Никога няма да бъдеш сам“. Безкритична вярност, която обрича клуба на безвремие. Да, същите тези фенове със същата тази песен обърнаха финал в Шампионската лига от 0:3 на полувремето срещу „Милан“, но това е съвсем друго. Просто в „Ливърпул“ имат крещяша нужда някой да извика, че царят е гол! Да се събудят и да осъзнаят, че с миналото не може да се живее. Да, историята е хубаво нещо, но само с история не става. Трябва промяна. Защото футболът губи, когато „Ливърпул“ от гранд се превръща в средняк, който се лашка далеч от върха. Пък макар и с 18 титли и 5 КЕШ-а.
Източник: Новинар.бг