Бундеслигата срещу Ла Лига 8:1. Това е обобщеният резултат от първите два полуфинала в Шампионската лига. Безапелационният начин, по който „Байерн” (Мюнхен) и „Дортмунд“ отвяха съответно „Барселона” и „Реал” (М), категорично означава, че сме свидетели на смяната на караула в европейския, а защо не и световен футбол.
Доминацията на Испания и нейните клубни отбори е към своя край. Четирите парцала, които и „Барса” и „Реал” отнесоха, гарнирани със смачкващото преимущество на немците, може би е предвестник на това, че на Мондиал 2014 Бундестимът най-накрая ще триумфира след цели 24 години суша.
Защото постиженията на клубните отбори почти винаги подсказват накъде ще задуха вятърът на следващите големи първенства (с изключение на традиционните неудачници на големи футболни форуми от Англия, които колкото и Шампионски лиги да спечелят на клубно ниво, няма да успеят да се класират за финал на европейско или световно).
Италия стана световен шампион през 2006 г., след като „Милан” и „Ювентус” на няколко пъти достигаха до финала на Шампионската лига в предишните издания. Тоталната хегемония на „Барселона” подсказа трите поредни титли на Испания от 2010 г. до днес. Но явно е дошло времето за смяна на караула. „Байерн” (ако не стане някакво чудо на „Камп Ноу”), ще играе трети финал за последните 4 години.
Неочакваният възход на „Дортмунд” и погромът над „Реал” предполагат, че финалът на „Уембли” може да противопостави два немски отбора, което би означавало първи триумф за Германия в Шампионската лига от 2001 г. А когато за последно „Байерн” триумфира в най-престижния клубен турнир, националният отбор достигна финал на световното първенство на следващата година – загубен от Бразилия с 0:2.
Възможността през изминалата седмица да сме станали наистина свидетели на преврата в европейския футбол и въздигането на един хегемон за сметка на друг, се потвърждава и от факта, че гръбнакът на четирите полуфиналиста в Шампионската лига е и гръбнак на съответните национални отбори. „Барселона” и „Реал” изглеждаха трагично срещу „Байерн” и „Дортмунд”. Сякаш един уморен боец, с много шампионски пояси и успешна кариера, се среща срещу млад, нахъсан и гладен за успехи претендент. Калените Иниеста, Шави и Чаби Алонсо нямаха въздух да гонят Мюлер, Гьоце и Ройс.
Годините не прощават на никого и колкото и да са запазили магията си испанците, тя все повече се изхабява. И вече не е така ефективна. Доскоро никой не си представяше, че някой ще отнеме толкова бързо и категорично царския жезъл на халфовата линия на „Ла Фурия”. Но и това се случи. Само в рамките на 24 часа се извърши преврат на върха, но не по подмолен и недостоен начин, а след безапелационна победа в решителна битка.
Бъдещето категорично принадлежи на Гьоце, Ройс, Мюлер, Кроос, Йозил и всички останали бойци от Бундестима. Само от тях зависи дали ще успят да сложат и световната корона през 2014 г., която вече и официално ще оповести смяната на караула и възкачването на престола на новия футболен хегемон.
Дори и на реваншите на „Камп Ноу” и „Сантяго Бернабеу” да се случи чудо и опитните „Барса” и „Реал” да успеят да обърнат резултата, то това няма как да спре необратимия процес на възхода на Германия за сметка на Испания. Просто такава е цикличността във футбола, ако искате дори и кръговратът на живота. Кралят умря, да живее кралят! Или по-актуалното: „Ла Фурия умря, да живее Бундестимът”.
Източник: Новинар.бг