Краят на сезон 2012/2013 в големите европейски първенства не ни донесе някакви сензационни развръзки или драматични голове в добавеното време, които да решат титлата.
Въпреки това завършекът на всеки един от големите шампионати на Стария континент бе свръхемоционален, защото някои от най-знаковите футболисти за последните повече от десет години обявиха официално края на своята бляскава кариера. Днес ви предлагаме за пореден път да си припомним за тези герои, които слизат от сцената, уморени от подвизи…
Най-великият сър Алекс
Ако сте фен на „Манчестър Юнайтед“, за вас сър Алекс Фъргюсън е поставен на божествен пиедестал. Ако пък сте фенове на който и да е друг отбор, а най-вече на „Ливърпул“ или „Байерн“ (М), шотландецът сигурно ви изглежда като сатана. Обичан страшно много, но и мразен дори в пъти повече, Алекс Фъргюсън е име, което всеки човек, гледал някога футбол, познава.
Няма смисъл да се изброяват титлите, купите и наградите, които той взима първо с „Абърдийн“, а после и с „Манчестър Юнайтед“. Когато поема „Червените дяволи“ през 1986 г., те са закъсал отбор, който е в края на класирането.
След няколко нестабилно кампании още от началото на 90-те години шотландецът изгражда отбор, който постепенно се превръща в абсолютен доминант и позната из цял свят футболна марка. Най-голямото постижение на сър Алекс е, че успява в продължение на цели 20 години да поддържа своя отбор на изключително високо ниво.
Железният Стилиян Петров
Спокойно можем да твърдим, че Стилиян Петров е легенда на цели три отбора – „Селтик“, „Астън Вила“ и националния отбор на България. Сърцатият халф изиграва по 7 сезона при „детелините“ и при бирмингамци и е любимец на феновете. Той е и рекордьорът по брой мачове за националния отбор на България със своите 106 мача.
Това, което наистина безспорно доказа, че Стенли е всепризната световна звезда, е поведението на фенове, футболисти и ръководители, когато се разбра, че Петров е изправен пред най-трудния мач в своята кариера – този срещу коварното заболяване. За щастие, въпреки че жертва кариерата си, българинът засега показва желязната си воля и успява да се пребори с кошмарното предизвикателство.
Безкомпромисният Ван Бомел
Да бъдеш изгонен с червен картон в последния мач от професионалната ти кариера означава, че искаш да победиш във всеки един двубой и че никога няма да се предадеш. Именно сърцатостта и безкомпромисността направиха от холандеца Марк ван Бомел стълб във всяка халфова линия, в която е играл.
Независимо дали е в ролята на лидер на тима, както в ПСВ, „Байерн“ (Мюнхен) и холандския национален отбор, или е по-скоро допълнителен играч, както в „Барселона“ и „Милан“, Ван Бомел винаги оставя сърцето си на терена. Той е тази изчезваща порода футболисти като Гатузо и Скоулс, които като „захапят“ противниковата звезда, няма да го оставят да диша… понякога дори и буквално.
Каръкът Майкъл Оуен
Колко пъти сме чували за някой футболист, че ако имаше по-издръжлива физика и не се контузваше толкова често, щеше да е играч от световна класа. Е, въпреки че Майкъл Оуен бе доста „стъклен“, той остави своя отпечатък във футбола. Още като юноша на „Ливърпул“ той блесна на Световното първенство през 1998 г.
Въпреки че откакто навърши 25 години е по-често контузен, отколкото здрав, нападателят остава в Топ 10 на голмайсторите на „Ливърпул“, Висшата лига и националния отбор на Англия. А и все пак говорим за носител на „Златната топка“ за 2001 г.
Суперзвездата Дейвид Бекъм
Дейвид Бекъм е най-популярният футболист, лицето и посланикът на футбола във всяко кътче на земята, където има телевизор. Англичанинът е безспорен талант, модна и сексикона и мъж със страхотен характер. След като си изкара червен картон на Световното първенство през 1998 г. срещу Аржентина, той бе набеден от феновете за изкупителната жертва за провала.
Цели три години, до 6 октомври 2001 г., Бекъм бе освиркван от запалянковците на „лъвовете“, но именно на тази дата той отбеляза онзи невероятен гол от фаул срещу Гърция в последната секунда на мача, който прати Англия на финалите през 2002 г. и го превърна в иконата, която безспорно е и до ден днешен.
Капитанът Балак
В сряда вечер на стадиона в Лайпциг 50 000 зрители и десетки футболни звезди, сред които и българинът Димитър Бербатов, уважиха бенефиса на Михаел Балак. Мотото на спектакъла бе „Довиждане, Капитане“ и надали човек може да измисли по-подходящ слоган. Защото Михаел Балак винаги ще остане в спомените на футболните хора с това, че в продължение на дълги години извеждаше пръв от тунела своите съотборници, независимо дали става дума за германския национален отбор, „Леверкузен“ или „Байерн“ (М).
Верният Джейми Карагър
Малко са футболистите в съвременния футбол, които са играли само в един-единствен отбор в кариерата си. Дори символи като Алекс дел Пиеро и Раул бяха принудени на стари години да напуснат любимите си „Реал“ (М) и „Ювентус“, за да поиграят още няколко сезона заради любовта към самата игра. Е, за Джейми Карагър – железния защитник на „Ливърпул“, подобен вариант не съществува.
Джейми бе твърдо решен да завърши кариерата си на „Анфийлд“. И го направи по блестящ начин след 17 сезона, общо 737 мача с червения екип (второ най-добро постижение в историята на мърсисайдци), от които цели 150 в европейските клубни турнири – абсолютен рекорд за клуба.
Воинът Пол Скоулс
Това е второто отказване на Пол Скоулс от футбола, но този път със сигурност е и окончателно. Най-добре за Скоулс говори една реплика на великия сър Алекс: „През цялата си кариера успях да постигна абсолютно всичко, освен едно-единствено нещо – да науча Пол Скоулс да не влиза всеки път за топката така, сякаш от това зависи живота му“.
Рижият халф е невероятен любимец на феновете от „Олд Трафорд“, където прекара цялата си кариера и със своите 718 мача е на трето място във вечната ранглиста за най-много мачове с екипа на „Червените дяволи“.
Източник: Новинар.бг