Вчера се навършиха точно 20 години от дебюта на великия Алесандро дел Пиеро за „Ювентус“.
На 12 септември 1993 г. срещу „Фоджа“ на мястото на големия Фабрицио Раванели за „бианконерите“ се появява кривокрако 19-годишно момче, което гори от желание за игра. Тогава едва ли някой е предполагал, че този кльощав младеж ще изиграе толкова решаваща роля в историята на „Ювентус“ и на италианския национален отбор. Именно къдрокосият тийнейджър измества не кого да е, а Роберто Баджо от състава и само две години след като Баджо печели Златната топка през 1993 г., Божествената опашчица е принуден да напусне в посока „Милан“.
Две десетилетия по-късно всеки знае кой е Алекс дел Пиеро и го уважава за постигнатото през годините. През кариерата си Алесандро е демонстрирал единствено класа – на терена и извън него, благодарение на което се утвърди като най-емблематичната фигура в историята на „Ювентус“ и отличен посланик на футбола по целия свят. „Пинтурикио“, кръстен на именития италиански художник от покойния президент на „Юве“ Джани Аниели, бързо се превръща в любимец на тифозите благодарение на многото си решаващи голове и брилянтната техника. Това, което му печели обаче безпрецедентната любов на феновете, е неговата лоялност.
През годините Алесандро е отказвал мултимилионни оферти от клубове като „Реал“ (М), „Манчестър Юнайтед“ и „Милан“, но той става „безсмъртен“ след събитията от 2006 г., когато торинският гранд беше изхвърлен в Серия „Б“, а последните му две титли бяха отнети заради участие в грандиозния скандал „Калчополи“. Тогава, току-що завърнали се със световната титла от мондиала в Германия, Дел Пиеро, Буфон и Каморанези правят нечуваното и като действащи световни шампиони се съгласяват да играят във втория ешелон на италианския футбол.
Тогава Алекс лаконично заявява, че „един джентълмен никога не изоставя дамата си“.
Няколко години по-късно „Ювентус“ отново е водеща сила в Италия и се е устремил към европейския връх, а от старите мохикани в отбора е останал единствено Джанлуиджи Буфон. Легендарният вратар наследи капитанската лента именно от Дел Пиеро след емоционалното напускането на „десетката“ през сезон 2011-2012, когато Алекс вкарва шампионския гол срещу „Лацио“ и извежда отбора си до първо скудето след изгнанието в Серия „Б“.
В последите си сезони, въпреки че Дел Пиеро е един от най-нископлатените играчи на клуба, новият президент Андреа Аниели решава, че влиянието на дългогодишния капитан в съблекалнята е твърде голямо и не продължава договора му. Решението предизвиква гнева на феновете и само дни след като 400 000 празнуват 30-ата титла по улиците на Торино, бурни протести и заплахи заливат президента Аниели.
С течение на времето бунтът е потушен и така приключва 19-годишната приказка на Алесандро дел Пиеро в „Ювентус“, но все още във всеки мач тифозите на „бианконерите“ развяват знамена с неговия лик и пеят песни в чест на най-голямата си легенда. В момента „Пинтурикио“, макар и на почти 39 години, продължава да блести в австралийския „Сидни“, като през миналия сезон отбеляза 14 гола в 24 мача. Добрите му игри в Австралия не останаха незабелязани от националния селекционер на Италия Чезаре Прандели, който наскоро заяви, че вратата в националния отбор винаги ще бъде отворена за Алесандро, независимо от възрастта му.
През забележителната си кариера Дел Пиеро е спечелил куп отличия – отборни и индивидуални, но в историята на Алесандро титлите никога не са заемали основно място. Годините на Дел Пиеро в „Ювентус“ могат да бъдат определени като „историята за една голяма любов“, както се пее в официалния химн на „бианконерите“.
Източник: Новинар.бг