Ако през юни всеки фен ще е отправил поглед към предстоящото в Бразилия световно първенство по футбол, то през изтичащия месец май много стадиони се окъпаха в сълзи. И то не толкова заради загубени мачове или пропуснати шансове за трофеи, колкото заради нещо друго, което е по-важно от всякакви отличия. Сълзи имаше в Буенос Айрес, в Милано, в Манчестър, в Барселона, в Удине… та дори и в забутаното бразилско градче Можи Мирим. Феновете в тези градове плакаха, защото пред собствените им очи теренът за последен път напуснаха любимите им играчи – тези, които дават едно по-друго усещане на футбола, тези, които все още разгарят пламъка на най-великата игра въпреки опитите на комерсиализацията да ги задуши.
Принцът на Удине
Той никога не игра в някой от грандовете на Апенините, но е дълбоко уважаван и обичан от цяла Италия. Обичан може би точно заради това, че никога не облече екипа на „Юве”, „Милан”, „Интер” или някой от римските клубове. Тото ди Натале прекара цялата си кариера в Тоскана – първо дебютира с екипа на „Емполи” в Серия „А”, а впоследствие прекара цялата си кариера в италианския елит с екипа на „Удинезе”. Антонио ди Натале заяви, че най-тъжният момент в кариерата му е, когато разбира, че няма да е част от италианския национален отбор за Световното първенство през 2006 г., на което „Скуадра адзура” печели златния медал. Най-щастливият му миг? Естествено класирането на „Удинезе” за Шампионската лига през сезон 2005-2006.
Футболният номад
Той е играл в 15 отбора на 4 различни континента. Носител е на „Златната топка” за 1999 г. и е световен шампион от 2002 г. Един от най-енигматичните бразилски играчи, който чак на 42 години реши, че възрастта вече не му позволява да се наслаждава на любимата си игра. Но, преди да се откаже, изпълни и последната си мечта – да излезе на терена в официален мач заедно със своя син. Това е великият футболен номад Ривалдо. Магическият халф направи име в Европа с екипа на „Барселона”, а после изследователският му дух (или пък желанието за пари) го заведе до екзотичните първенства на Узбекистан и Ангола. Но в края на своята кариера Ривалдо се завърна в родния си „Можи Мирим” – там игра заедно със своя син; там направи първите си крачки в управлението, след като стана президент на скромния третодивизионен бразилски клуб, там реши и да прекрати кариерата си.
Най-добре е у дома
Максимата, че „старата любов ръжда не хваща” отново бе потвърдена… поне що се касае до футболната й част. Големите аржентинци Хуан Себастиан Верон и Габриел Хайнце казаха едновременно „стоп” и то с екипите на любимите си родни отбори.
За Верон, известен с прякора си Малката вещица, това не е първото отказване от футбола. След като през 2006 г. се завърна в родния „Естудиантес” (Ла Плата), той беше решил просто да доиграе сезона и да се откаже. Това, което се случи, никой не го беше очаквал. С Верон в състава „Естудиантес” се превръща в най-силния отбор в Южна Америка, печели „Копа Либертадорес” и губи финала на световното клубно първенство през 2009 г. от уникалния тим на ”Барселона” на Пеп Гуардиола. През 2011 г. Верон окачва бутонките на пирона и става директор на клуба… само и само 12 месеца по-късно да се завърне и отново да облече любимата фланелка за още един последен сезон. „Този път решението ми е окончателно. Искам да се занимавам с други дейности. Това са реалностите, време е да поема по нов път”, отсече 39-годишният Верон.
Неговият сънародник Габриел Хайнце призна, че си е дал обещание, след като приключи кариерата си в Европа, да заиграе отново за любимия „Нюелс Олд Бойс”. Опитният бранител се превърна в стълб в отбраната на тима, ръководен от Тата Мартино, и спечели титлата през 2013 г.
Човекът-клуб
Често е ставало дума, че в съвременния футбол думата лоялност е доста рядко срещана. Затова всеки футболен фен гледа с уважение към личности, посветили цялата си кариера на един-единстен отбор. Стивън Джерард и Франческо Тоти са двама от играчите, за които не е прекалено да заявим, че са живи легенди на велики клубове като „Ливърпул” и „Рома”.
Безспорно такъв е и Райън Гигс за „Мачнестър Юнайтед”. След невероятните 14 сезона, в които записа 963 мача и 168 гола, уелсецът обяви края на славната си кариера. Няма смисъл да се изброяват всички рекордни постижения и отличия, които Гигс завоюва под вещото ръководство на сър Алекс Фъргюсън. Достатъчно е само да отбележим, че в края на най-тежкия сезон за „Червените дяволи” от модерната им история Гигс буквално се зае да извади горещите камъни от огъня и пое треньорския пост след уволнението на Дейвид Мойс. През следващия сезон уелсецът ще запази мястото си на пейката, но вече не като златна резерва (в каквато роля се беше превъплътил последните няколко сезона), а като помощник на холандеца Луис ван Гаал.
Не плачи за мен, „Барселона”
Ерата „Барселона” в европейския и световен футбол приключи. Последният сезон под ръководството на Тата Мартино означаваше едно – време е за промяна. Логично или не, този нов път, по който ще поемат „блаугранас”, няма да включва две от иконите на клуба за последното десетилетие. Капитанът Карлес Пуйол и титулярният вратар Виктор Валдес напускат клуба. И докато за втория е 100% сигурно, че ще приеме предложението на някой водещ европейски клуб извън Испания, то за Ел Капитан най-вероятно „Барселона” ще си остане първият и последният клуб в кариерата.
Ел Капитано
В славната си история „Интер” е имал много велики футболисти, но безспорният символ на „нераздзурите” през последните 20 години в аржентинецът Хавиер Санети. А за това колко обича Ел Капитано своя „Интер”, няма нужда да се пише – просто е достатъчно да цитираме думите, с които той се сбогува с публиката на „Сан Сиро”: „Благодаря на всички. Дори не можете да си представите колко емоционален е този момент за мен. Да кажа, че е невероятен, ще бъде слабо казано. Искам да благодаря на всички, които бяха близо до мен през всичките тези години. Единствената ми цел и амбиция е била да защитавам честта на „Интер” във всяка страна по целия свят. Научих се на тази вярност от феновете. Моля ви, обичайте „Интер” така, както аз го обичам – безгранично и за цял живот. Радвам се, че кариерата ми мина с отбора, чийто цветове искрено обичам. Сега започва нова страница в живота ми. Не знам доколко ще е успешна, но ще се стремя да браня репутацията на „Интер” така, както го правех и на футболното поле”.
Източник: Новинар.бг