Да бъдеш наистина велик футболист и да вкарваш по 60 гола на сезон е трудна работа. Малко са играчите в историята, които могат да се похвалят с подобно постижение, още по-малко пък са те през последните 20-ина години. Затова е истинско чудо и щастие за нас, че можем едновременно да наблюдаваме Лионел Меси и Кристиано Роналдо – безспорни феномени.
За да бъдеш звезда от ранга на Меси и Кристиано, ти трябват талант, упоритост в тренировките, здрава психика, но и най-вече здраве. При все по-натоварения футболен календар в последните години „стъклените” футболисти много рядко успяват да се присъединят към големите клубове. По този начин, колкото и талант да имат, крехкото им здраве им пречи да го разгърнат в пълна степен. Днес ще ви разкажем за няколко играчи, чупливи като яйце на Фаберже, които не успяха да разгърнат кариерите си, въпреки че не им липсваше талант.
В началото на сезон 1999-2000 г. „Лийдс” закупуват от „Съндърланд” 21-годишния нападател Майкъл Бриджис. По това време йоркшърци са сред водещите тимове във Висшата лига и амбициозният план на президента Питър Рийдсдейл и мениджъра Дейвид О’Лиъри е „Лийдс“ да възвърне славните си дни от края на 60-те и 70-те години, когато е сред най-силните тимове в Европа. Привличането на Бриджис се оказва стъпка в правилната посока. В първия си сезон на „Еланд Роуд” той вкарва 19 гола, а „Лийдс” финишират трети в Премиършип и стигат полуфинал за Купата на УЕФА. Именно в реванша срещу турския „Бешикташ” Майкъл Бриджис получава тежка контузия, която се оказва и пагубна за кариерата му. Здравословните проблеми на обещаващия нападател са толкова сериозни, че той трудно успява дори да попадне в групата на „Лийдс”. От 2004 г. до 2009 г. Бриджис се мъчи да се установи някъде, но контузиите му пречат. Той сменя за 5 години 6 отбора – „Нюкасъл”, „Болтън”, „Съндърланд”, „Бристол Сити”, „Карлайл” и „Хъл”. Записва едва 100-ина мача, повечето като резерва, и отбелязва „умопомрачителните” 28 гола, 27 от които в долните ешелони на английския футбол. Едва навършил 30 години, Бриджис вече не е желан където и да е на Острова и заминава да търси късмета си в Австралия, където играе последователно за „ФК Сидни” и „Нюкасъл Джетс”. За последните три години той има 57 мача и 14 гола на Зеления континент.
През същата 1999 г., когато Майкъл Бриджис отива в „Лийдс”, „Нюкасъл” доволно потриват ръце, защото са си осигурили подписа на таланта Киърън Дайър. За 8 сезона при „свраките” крилото играе с променлив успех и записва 190 мача и 23 гола. Към края на престоя му там обаче започват и хроничните контузии. Те в крайна сметка натежават до такава степен, че Дайър е трансфериран в „Уест Хам”. За следващите четири сезона при „чуковете” крилото по-често е в лазарета, отколкото на терена и изиграва едва 30 мача (или по-малко от един цял сезон за четири години).
В средата на 90-те години Иван де ла Пеня е сочен като един от най-големите таланти в световния футбол. На 19 години той вече е важна част от първия тим на „Барселона” и за три сезона записва над 80 мача. Чупливостта му обаче се оказва прекалено дразнеща за треньора Луис ван Гал, който предпочита по-здрави и атлетични футболисти. Резултатът – следващите четири сезона Малкия Буда митарства из Италия, Франция и отново Испания, но постоянните контузии го ограничават до едва 36 мача и един гол. От 2002 г. Де ла Пеня заиграва по-редовно за другия каталунски тим – „Еспаньол”, и въпреки че чат-пат се контузва, все пак завършва кариерата си през 2011 г. след изиграни 179 мача за 9 сезона.
На 26 години и с признанието, че е сред най-талантливите английски полузащитници, Оуен Харгрийвс пристига в „Манчестър Юнайтед” след трансфер от „Байерн” (М). Въпреки че има доста неизлекувани травми от последните години, Хардгрийвс започва силно кариерата си на „Олд Трафорс”. След малко повече от 25 мача и още в дебютния си сезон Харгрийвс вече е в толкова тежко състояние, че е немислимо да продължава да играе. През 2008 г. хирургът Ричард Стедман заявява, че „коленете на играча са в толкова лошо състояние, каквото той не е виждал в практиката си на спортен лекар през последните 35 години”. През ноември 2010 г., след отсъствие от цели 777 дни, Хардгрийвс започва като титуляр за „Юнайтед” и изкарва на терена едва 6 минути, преди отново да напусне контузен. Следва трансфер в „Манчестър Сити” и цял един сезон със записан точно един мач, и то като резерва.
През 2001 г., на едва 22 години, с прясно спечелена „Златна топка”, Майкъл Оуен е сред най-добрите футболисти в света. Макар че от време на време пропуска по някой и друг мач на „Ливърпул” или националния отбор, той е сочен за бъдеща мегазвезда. Именно с този статут той преминава в „Реал” (М) с идеята да развие кариерата си и да спечели още куп отличия. Нещата обаче не се случват по план. Въпреки че бележи средно във всеки трети мач, Оуен трудно хваща титулярно място и избира да се върне в Англия. „Нюкасъл” дават космическа заплата на нападателя с надеждата, че той ще се превърне в новия Алън Ширър. Но истината е съвсем различна. За четири години при „свраките” Оуен е перманентно контузен и записва едва 71 мача, в които вкарва 26 гола. Последните три години от кариерата му преминават в „Манчестър Юнайтед”, където заради травми се ограничава до едва 31 мача.
На 23 години, в партньорство с Рио Фърдинанд, Джонатан Уудгейт е стълб в отбраната на „Лийдс” и достига полуфинал в Шампионската лига. След един сезон в „Нюкасъл” (където е продаден, за да се закърпи бюджетът на започващия да се разпада по финансови причини „Лийдс”) защитникът е готов за голямата стъпка в своята кариера.
През август 2004 г., след трансфер за 13,4 милиона паунда, Уудгейт става част от „Реал” (М). Феновете на мадридчани са в шок, тъй като клубът плаща огромна сума за играч със сериозна контузия, който не се знае кога ще се завърне на терена. Дългоочакваният дебют на англичанина с бялата фланелка идва повече от година след трансфера му – на 22 септември 2005 г. срещу „Атлетик” (Билбао) Уудгейт прави най-впечатляващия дебют в историята на футбола – първо си отбелязва автогол, после прави дузпа за съперника, а като за капак си изкарва и червен картон. Въпреки ужасяващия старт на кариерата през следващата 2006 г. той показва защо е смятан за един от най-добрите централни защитници в света… поне докато контузия отново не спира развитието му. През 2007 г., след три сезона и едва 9 мача в Примера дивисион, Уудгейт окончателно се връща в Англия, където поритва чат-пат за „Мидълзбро”, „Тотнъм” и „Стоук Сити”.
Няма как да не завършим този обзор за провалени кариери заради контузии с два български примера. За Мартин Петров отдавна е казано, че ако не беше толкова чуплив, вероятно щеше да играе за „Реал” (М), „Байерн” или „Ювентус” вместо за „Волфсбург”, „Атлетико” (М) и „Болтън”. Другият голям „карък” в националния отбор – Валери Божинов, пък на два пъти се контузи жестоко по време на престоя си в „Ман Сити” и записа едва 11 мача.
Понякога, когато имаш уникален талант, нито контузиите, нито мързелът могат да попречат на брилянтната кариера. И за да има всяко правило изключение, трябва да отбележим, че колкото и пъти Роналдо-Феномена да късаше връзки, той винаги се завръщаше към познатата си голова форма.
Източник: Новинар.бг