Георги ИВАНОВ, началник на РПУ-Средец: Съдът и психиатрите да помогнат на Голямо Буково.
06.09.2008
Преди последния инцидент с побоя над работника, болният Николай Гьоргов се е разхождал в съседно село, пътувал е и с градския транспорт
Георги Иванов е полицаят, който най-добре познава биографията на психичноболния Николай Гьоргов/49г./, придобил страховитото прозвище Канибала, след като през 1995-а г. умъртви по особено жесток начин двама местни жители, яде от черния дроб и сърцата им, пи от кръвта им, а 10 години по-късно, след като го пуснаха на свобода, опита да изнасили дете. Бившият морски капитан нашумя в началото на седмицата и с друг инцидент – преби без причина строителен работник от вилата на бургаския прокурор Димчо Николов, заплаши 17-годишно момиче, че ще го принуди да празнуват заедно рождения му ден. Сега шизофреникът е настанен в Психодиспансера в Бургас, но престоят му там няма да е повече от месец-два, защото според психиатрите бил „съвършено здрав човек“. 70-те старци в Голямо Буково треперят от страх и искат 100% гаранция за живота си. Възможно ли е полицията да им я даде?
Интервю на Катя КАСАБОВА
Г-н Иванов, оказва се, че ситуацията в Голямо Буково е излязла извън контрол, защото има сигнали, че психичноболният Николай Гьоргов скоро се е разхождал из центъра на близкото село Кирово, бил е забелязан и в Средец. Сега е задържан, но как ще го ограничите после?
Не мога да скрия, че действително кметицата на Кирово сигнализира за появата му там през юни, тогава той беше отведен от полицаи и след като стана видимо агресивен няколко дни по-късно, отново го пратихме за лечение в психоболницата в Бургас. Там обаче издебнал персонала и избягал. Издирвахме го два дни, защото не се беше прибрал в родното си село. Намерихме го в Средец у леля му – много възрастна жена, сестра на майка му. Дострашало я да го издаде. Аз и колегите ми от МВР даваме всичко, което зависи от нас, за да запазим спокойствието на хората, но декларирам официално, че не мога да огранича движението му! Никой не ми е делегирал тези права, защото според специалистите и според съда, той е „здрав човек, който може да се грижи за себе си“.
Познавате го много добре, той има ли лична преценка за постъпките си?
Има моменти, в които за двойното убийство изпитва някаква, едва доловима, вина и казва: „Да бе, аз го извърших“, но следващия път може да ви отговори с : „Нямам нищо общо!“. Обикновено прави следното обобщение: „В края на краищата това е животът и аз трябва да свърша тези неща“. Преди да се завърне на село през 1995г., родителите на жена му са опитвали да го лекуват, защото са виждали първите симптоми на болестта му. Зная, че са го пратили на лечение във Франция, но тъй като поведението му се влошавало, близките преценили, че е по-добре да напусне Бургас и да се прибере у дома. Виждахме, че е заядлив и че се заканва на хората, тогава селото беше много оживено, но не сме допускали, че ще се стигне дотук.
Оттогава съпругата и децата му идвали ли са да го видят?
Родът на съпругата му е от същото село и идваха на посещение по няколко дни. Но след като Гьоргов умъртви 83-годишната й баба Мира Вълкова в онази ужасна нощ срещу 15 август 1995г., оттогава никой не беше стъпвал. Той самият никога не е питал за нея, за детето си.
Как тогава синът му се е озовал през август тук?
От изрезки в стари вестници Гьоргов прочел какво пише за него и че има семейство. Намерил телефона в София и се обадил. Казал им: „Ако не дойдете вие до село да си видя сина, аз ще дойда до София и ще ви намеря“. Тогава синът му, който е студент и е на 19 години вече, пристигна заедно с дядо си от София. Дядото – т.е. бащата на жена му, е известен професор по етнография, с огромен авторитет в академичните среди. Срещата премина нормално, ние имахме информация за нея и я проследихме. После, в средата на юли, почина баща му Георги Гьоргов, на 78г., от рак. Явно много му се насъбра като емоция. Точно тогава влязъл в магазина и поискал 5 бутилки алкохол, заплашил продавачката, че ако не му даде, ще я убие. След този инцидент го вкарахме в психиатрията, откъдето избяга в Средец.
Изпитвам вина, че нарицателното човекоядец и канибал тръгна от вестниците, но тогава много трудно се събираха данни за такива престъпления и това, което пишехме, беше по откъслечни данни на криминалистите. В крайна сметка имаше ли такива доказателства?
Тогава аз бях в охранителна полиция и по заповед на началника на РПУ-то трябваше с още един колега и шофьор да го доведем с патрулката до Средец. Но без белезници, за да не всяваме излишна паника. Нямахме и твърди доказателства в този момент, че той е извършителят. Това стана на 15 август, около обед. Вече бяхме огледали трупа на 57-годишния вдовец Ангел Дзиров, проснат пред вратата на църквата, ориентиран в посока север-юг. Главата беше отрязана и се крепеше на една ципа. От диафрагмата зееше кръг и се виждаха всички вътрешности. Част от черния дроб липсваше. Наоколо намерихме окървавени дрехи, но все още не знаехме чии са, както и кофа с кръв, вътре имаше парченца от черния дроб. Всичко това ставаше пред очите на хората, в центъра. Когато съдебният лекар Косьо Янков пристигна, заяви, че подобно нещо в практиката си не е виждал. Имаше ритуалност, впоследствие намериха у дома му такива книги. Той самият в ареста заяви, че е ял от дроба.
А за баба Мира кога разбрахте?
Два дни по-късно хората казаха, че не са я виждали и че от къщата й се носят зловония. Заварихме я удушена и полазена от червеи. При огледа имаше съмнения, че е изнасилена, не зная дали това се доказа. Но той не си призна за нея, така и не си призна. Тя е бабата на съпругата му. После от разкази на хората разбрахме, че й бил сърдит за това, че не го поканила на подготвян от нея курбан по случай Богородица. Приятеля си Дзиров умъртвил, защото му забранил да излиза с 14-годишната му дъщеря. Кавгата с него е започнала още вечерта, в кръчмата. Двете убийства са извършени същата нощ.
Когато го задържахте, имаше ли вид на луд?
Той се появи между насъбралото се множество около обед и започна да ни пита:“Вие си мислите, че аз съм го направил, ама не съм аз!“ Имаше вид на умопомрачен, тогава аз обърнах внимание на началника, че в ръцете си държи нещо като бръснач и точило. Още повече, че с нож подобно перфектно рязане на човешко тяло е невъзможно. Затова го помолихме да се качи с нас в колата. Вътре се превъзбуди и започна да пее руски романси, усещахме, че работата не е наред, но беше късно за белезниците. След като го свалихме пред РПУ-то почна да буйства, не искаше да влиза в клетката, беше много сериозно положение, защото беше тренирал бойни изкуства и беше много як. И друг път с него ни е било много трудно да го озаптим.
Когато през 2005-а опитал да изнасили момиченцето, бил много агресивен и пак не си пиел хапчетата. Как се справихте?
Бяхме извикали доктор от „Бърза помощ” с нас, постави му инжекция, но не му подейства, едва след втората се поукроти. В превъзбудено състояние става като желязна камара от мускули и не изпитва болка. Веднъж колегата от КАТ, чието гише е до входа на управлението, опита да го заговори, за да ни помогне да го вкараме по-лесно. Предложи му да изпушат по една цигара отвън, да разменят някоя приказка. Най-неочаквано Гьоргов замахна с юмрук към лицето му и ако не си беше отместил главата, щеше да го просне по гръб на плочките, можеше да го убие на място. По-странно е, че когато го изправиха пред съда като обвиняем за опита за блудство, той изгради толко интелигентна версия, че най-добрите наказателни адвокати могат да му дишат праха. Беше уравновесен, идваше от радневската болница. Каза, че искал да се порадва на 13-годишното момиченце като баща, на когото са отнели детето, искал да се почувства и той като нормален човек. Съдиите му повярваха. Ако не го познавах, щях да се разплача, беше толкова трогателен. Тройна, а после и петорна психиатрична експертиза доказаха, че не носел отговорност. А ние искахме пълно запрещение. Окръжният съд го отхвърли, прокуратурата протестира пред Апелативния, но там потвърдиха решението на колегите си. Д-р Сайян казва, че не би си простил да затвори Николай в такъв дом, там ги третирали по-лошо от животни. Кажете вие на мен – аз как да постъпя, как да накарам другите да са спокойни.
След опита за изнасилване брожението в Горямо Буково стана още по-голямо, хората бяха стъписани, селото се обезлюди. Защо не повикахте тогава съда и психиатрите да успокоят разстроените майки и старците?
Ходили сме няколко пъти с кмета Тодор Пройков, с двама прокурори също, правили сме общоселски събрания. Той е болен - в един момент е добре, в следващия - не и опитвахме да убедим хората, че трябва да внимават. Психиатрите, които се грижат за него, също идват тук, но казват, че е добре, шефът им д-р Лорис Сайян също.
А след като избяга онзи ден от болницата и преби човека на прокурорската вила пак ли смятат така?
Във вторник едва успяхме да ги убедим да го приберат, ние какво да го правим в ареста?! Аз познавам много шизофреници, едни скачат от високо, други си режат вените или косите, но той е агресивен само към околните, а себе си обича. Разбрахме, че в пристъп на агресия искал да заколи и баща си, човекът се скрил в един папур в гората, а синът обикалял с бръснача и викал: “Излез, сега ще ти прережа врата!“
Наследствено ли е?
Смятам, че да, баща му е имал някакви странности в характера, които доста по-късно анализирахме след разкази на хора, бил е учител, директор, но в изказа му понякога имало неадекватни думи, някаква забавеност. Към майката, която е доста по-възрастна, сега е на 82г. не сме чували да е агресивен. Тя го обича и не дава подписа си, за да го изпратят в дом. Казва, че Николай бил нейната опора. Диагнозата му е параноидна шизофрения и ако редовно си взема хапчетата, няма да е проблемен. Последния път, като го арестувахме, установихме, че два блистера изобщо не са отваряни, той пак беше престанал с лекарствата. Въртим се в омагьосан кръг и без връзка между отделните институции. Ние работим на парче, ако имахме разбиране, проблемът Николай Гьоргов щеше да е общ – и на психиатрията, и на съда, а не само на МВР.
Прочетена: 149
Добави своето мнение в коментарите:
