Или как шефът на РИОСВ Симеон Симеонов се гаври с хората, които си поискаха чрез съда парите от екоглобите. Площадът пред кметството, хората се надяват, че с парите от екоглобите градът им ще стане по-хубав
Парадоксът, който сътвори шефът на РИОСВ Симеон Симеонов с личната си прищевка да лиши община Камено от милиони левове, полагащите й се по закон от екоглобите на „ЛУКойл Нефтохим“ и да праща сумите в хазната на Бургас, може да докара бунт на хората в малкия град и селата му, на чиято територия работи нефтената рафинерия.
Кашата, която Симеонов тихомълком забърка и която бившият кмет на каменовци Димитър Которов беше на път да разчисти и да осигури на населението по линия на екологията милиони левове доходи годишно, стана още по-гореща и още по-смрадлива. Според опонентите му новият кмет Стефан Бонев е „дал назад“ в делото срещу РИОСВ-Бургас, заведено от Которов м.г. и спечелено на първа инстанция.
„Вече два пъти от встъпването му в длъжност през ноември м.г. официално питаме г-н кмета на каква инстанция е процесът срещу РИОСВ-Бургас и настояваме за писмен отговор, но той мълчи. Съмняваме се, че прави някакви задкулисни договорки с управляващите на централно ниво“, казват от мнозинството в Об.С, съставено от десните партии. Стефан Бонев беше избран с червената бюлетина.
История за бедни хора и много пари
Гигантът на българската химическа индустрия „ЛУКойл Нефтохим“, който е на половин век, е разположен почти 100% на територията на малката община Камено с нейните 13 хиляди жители.
През 2003-а г. кмет на общината става десният Димитър Которов/ дотогава Камено е непревземаема червена крепост, в каквато е оцветено и сега/. Той натрупва административен опит бързо и търси варианти да превърне Камено от бедна в процъфтяваща община – още повече, че най-богатото предприятие в България е на нейна територия.
През 2006 г. кметът се натъква на доклад на РИОСВ-Бургас - официално публикуван, но на който никой не е обръщал внимание. В него Симеон Симеонов се хвали колко санкции е наложил и колко много пари е събрал от промишлените предприятия в региона, посочил е още къде и колко са постъпилите суми по общини.
„Тъй като „ЛУКойл Нефтохим“ е в нашата община, забелязах, че при нас идват незначителни средства, а само за 2006-а г. в Бургас са отишли над 2 млн. лв. Веднага поисках справка от „ЛУКойл Нефтохим“ и оттам отговориха, че за същата година са превели на РИОСВ 2,8 млн.лв. Това ми подейства като студен душ“, спомня си Которов. С документа той отишъл в кабинета при Симеонов и поискал обяснение защо не спазва Закона за околната среда и водите и не разпределя средствата справедливо.
Екобосът Симеонов: Не съм гара-разпределителна
Така му отвърнал настроеният по принцип малко холерично Симеонов и затръшнал вратата. „Каза още, че не било негова работа да проучва кое на чия територия е, даде ми съвет да ида при Йоан Костадинов и двамата да се разберем. Това бяха пълни глупости“, казва Которов. Той не спира дотук и прави извадка от кадастъра, с която удостоверява каква част от рафинерията попада в пределите на община Бургас. Излиза, че съоръженията на “ЛУКойл Нефтохим Бургас” АД са разположени на територията на община Камено върху площ от 6 732 дка, а тези в община Бургас върху площ от 1 559 дка. Това съотношение, изразено в проценти, е 81,8% срещу 18,2% в полза на Камено.
В същото време общината-домакин за четири години назад е получила общо нито повече, нито по-малко от 50 хил.лв. по линия на същите тези екосанкции. Това става повод в края на 2006-а кметът да заведе дело в Окръжния съд срещу Симеон Симеонов и да иска полагащите й се по закон близо 2 млн. лв. за 2006-а. Ищецът се позовава на чл. 65, ал. І от Закона за околната среда и водите, според който 80% от санкциите е трябвало да бъдат преведени на община Камено, тъй като същият процент от рафинерията се намира на нейна територия. Бургаският окръжен съд реши през май м.г., че искът е основателен и осъди РИОСВ да заплати стойността му – точно 1 818 383, 56 лв. "Правото на общината да получи средствата, за да ги изразходва за възстановяването на околната среда, е безусловно и недвусмислено прогласено от закона", се казва в съдебното решение. Инспекцията трябва да плати и разноските по делото.
Може ли да се разчита на благоволение от Бургас?
През октомври м.г. Которов губи изборите, а на кметския стол сяда Бонев. Той трябва да продължи започнатата свещена война срещу държавната инспекция, първата битка вече е спечелена. Докато новата кметска администрация се стегне за работа, се оказва, че на втора инстанция – пред Апелативния съд, жалбата на осъдения Симеонов е уважена и делото е загубено. Заседанието е било в края на октомври м.г. - малко след кметската предизборна кампания. В момента спорът е във Върховния касационен съд и е насрочен за гледане чак на 9 май 2009г. Дотогава със сигурност Камено няма да получи това, за което се бори. За цялата 2007г.Симеонов е превел на каменовци точно 1481 лева и 45 стотинки по линия на екоглобите. Нещо като “империята отвръща на удара”.
”Не е вярно, че нищо не правя по това дело, незаслужено ме винят общинските съветници. Обжалвал съм го във ВКС. Но истината е, че трябва да спрем да се съдим. В закона има уловка. Със Симеонов и Димитър Николов - кмета на Бургас, да седнем да се разберем и всичко да приключи с извънсъдебно споразумение, да не чакаме съдът да решава, защото ще загубим – вижте какво стана на втората инстанция“, каза вчера Стефан Бонев и преведе като аргумент случка от 1991 г. И тогава той бил кмет на Камено, извикал Симеонов и го убедил парите от екоглобите на „Нефтохим“ да се делят 50 на 50 с Бургас. „Кмет ви беше Продан Проданов от СДС, който даже не разбра какво му се е случило, всичко беше моя вътрешна договорка“, спомня си Бонев. „В Камено сме потърпевши, но и в Бургас сте потърпевши, трябва да имаме добри взаимоотношения, да се договорим“, заключи Бонев, но не конкретизира как ще се дели - 50 на 50, както е било преди 20 години или ще е склонен на по-големи отстъпки. Час преди разговора ни, вчера около 11 часа преди обед, той провел втора лична среща с Николов и двамата се договорили да седнат в присъствието на Симеонов, за да се разберат.
Да тълкуваш закона като дявол евангелие
Според аргументите на РИОС, уважени от Апелативния съд в Бургас, излиза, че платец на глобата е не обектът/ в случая нефтената рафинерия/, а субектът "Нефтохим", като фирма със седалище в Бургас. Следователно в Бургас трябва да отиват парите. По закон те се превеждат в "общината, на чиято територия се намира санкционираният субект". Т.е. абсурдът е и в закона, и в сляпото спазване на неговите букви. По тази “дяволска” логика излиза, че ако едно предприятие замърсява у нас, а фирмата-собственик е регистрирана в американския щат Делауер, то парите от екоглобите трябва да се дават на жителите в офшорната зона.
Вчера шефът на РИОСВ не беше открит за коментар. Как ще се разпределят парите в бъдеще и дали Димитър Николов изобщо е готов да отстъпи в такива преговори без толерантността му да се отчете като предателство към бургазлии, засега е неясно. Така или иначе в тези преговори ключова роля ще играе Симеон Симеонов, готови сме да публикуваме неговото експертно мнение. Но в хода на тези разсъждения е добре да допуснем и хипотезата: “Ако Камено, все пак спечели във Върховния съд догодина и осъди екошефа, откъде той ще намери 2 млн.лв. за 2006-а и още поне толкова, пропуснати за следващите три години, плюс разноските, за да им ги даде? Нима ще бръкне в собствения си джоб или ще си ги иска обратно от Бургас? Нито едното, нито другото ще стане. Парите ще даде държавата /разбирай данъкоплатците/.
Автор: Катя КАСАБОВА
Прочетена: 198
