Бургас не е курортен град, съдът спря заповедта на кметството. Казусът е прецедент и доказа порасналото самочувствие на гражданите, казва правният спец по териториално и селищно устройството, казва юристът Евгений МОСИНОВ
Г-н Мосинов, през миналата седмица като член на ръководството на БСП хвърлихте ръкавицата на новата власт с показването на фотоси от улиците на града, където дупките вече са станали смъртоносно опасни и попитахте защо общината не прави нищо. Веднага след това обаче бяхте обвинен в пристрастие, защото отрязаните от конкурса за ремонтите фирми са свързани с БСП. Популизъм ли е тази Ваша публична изява?
Очевидно искате да се концентрираме върху това доколко беше издържан конкурсът за възлагане на текущо асфалтиране и ремонт на уличната мрежа . Ще говоря като професионалист в областта на ТСУ, а не като политик. Защото и аз, и вие многократно отправяхме въпроси към администрацията ще има ли обичайното за предлетния сезон асфалтиране, или не? Отговорът беше – да, ще има, но сега сме изправени пред формални пречки във връзка с незавършилата процедура по закона за обществените поръчки /ЗОП/.
Имате предвид саботирането от страна на “Виастрой”, която отговаряше за по-голямата част от града при миналата власт, както и близката до нея “Ню имидж”.
Това не е саботиране, а действително съществуващ проблем и той е в своето развитие. Породен е не само от писане на жалби от някои от участниците, но и поради недобрата готовност на кметската администрация да организира такава процедура. Както поддръжката на уличната мрежа е текуща дейност за една общинска администрация, така и организирането на процедури по Закона за обществените поръчки е рутинна дейност и изисква компетентност, опит и познания. Няма спор – процедурите у нас, така както са уредени, са доста сложни, строги и формални, те изискват особен опит и познания. Общината, която претендира, че притежава такъв опит точно в тази поръчка, не демонстрира знания и умения. Това е факт.
Но в това отношение общината се задвижи много рано?
Да, действително процедурата е обявена през декември м.г., което е като време наистина доста предхождащо и рано от обичайното за общинските администрации, които провеждат такива процедури през периода февруари-март. Проблемът се свежда до това, че в одобрената от кмета на общината тръжна документация и квалификационни изисквания към кандидатите задължително е заложено условието да няма подизпълнители.
Защото излизаше така, че фирми, които нямат асфалтова база, техника и персонал, получават поръчките, възлагат ги на подизпълнител и просто разпределят после общински пари. Доколкото ми е известно, сме внасяли асфалт чак от Асеновград.
Поддръжката на уличната мрежа е вид строителна дейност, а в строителството ползването на подизпълнители, в случая ползване на доставчик на асфалт, е общо взето масова практика. В крайна сметка – при това зададено условие е проведена процедурата и срещу нея са предявени жалби, които са разгледани от Комисията за защита на конкуренцията - компетентният контролен орган. С нейно решение от април 2008г. е отменена подписаната от общината заповед от 5 декември 2007 за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и изрично в мотивите на комисията е записано, че участниците могат сами да преценяват дали да участват с подизпълнители, или не. Те не могат да бъдат лишени от това свое право едностранно от администрацията чрез предвиждане на такова ограничение в документацията! Нейното задължение е да създава равни условия на достъп до обществените поръчки. Създаването на допълнителни изисквания се приема като нарушения на изискванията за равен достъп. Вярно е, практика е някои възложители да поставят ограничения от типа – “толкова лева оборот”, напр. Но тук се натъкваме на прецедент – да няма подизпълнители. Оказва се, че това е грешно.
Грешно е, но виждате колко много се забавиха ремонтите, правят го напук.
Дори и при тази ситуация - правният проблем с обжалването не е основание дупките да съществуват, не е оправдание да не се провежда текущата от общината дейност. Тя си има общинско търговско дружество, на което е едноличен собственик. То има същия предмет на дейност. В закона има възможности за пряко договаряне при аварийни ситуации, а някои от дупките са очевидно аварийни ситуации.
Жалбата спира изпълнението на големите поръчки, има участъци, които не могат да се поправят срещу малко работа и малко пари.
Не е така, жалбата не спира изпълнението на процедурата! Защото би могло, при поемане на отговорност, а поемането на отговорност е част от доброто управление, администрацията да сключи договор и да възложи такава обществена поръчка. И така - за да съм конкретен по този казус - на 28 май общинската администрация е открила нова процедура за възлагане на ремонтите, но за всички е ясно, че при един срок от около 40-45 дни това ще приключи някъде в края на юли. Очертава ни се горещо лято с асфалта. Интересното и доброто, разбира се е, че този път общината си е направила извод и е поправила грешката “да няма подизпълнител”, ограничението е отпаднало. Надявам се този път да няма жалби, да няма чудене и маене от страна на администрацията на принципа “Въх, какво ще правиме сега?!”, а ще има повече управленска ангажираност и правна компетентност. Защото обществени поръчки трябва да се провеждат съобразно закона, но процедурните хватки около тях не могат да бъдат оправдание за бездействието на някого. Ние избираме кмет, а той има администрация, за да функционират, а не да ни заливат с позитивна информация и да бездействат по конкретни проблеми. Всички общини в областта асфалтират, а в Бургас не се асфалтира. Това е проблем на града ни, на мен и на вас. Казвам всичко това от добро чувство, защото с тази администрация ни предстоят още три лета и такива ремонтни кампании, вярвам, че ще натрупат опит. Обаче сега аз не мога да ги извиня за бездействието.
Излизате от съдебната зала, а с Вас виждам шефовете на известни строителни фирми, някои са конкуренти помежду си. Какво ги е сплотило?
Забраната за строителството.
Общината и ОбС въвежда за първи път строги санкции за нарушителите на спокойствието и чистотата през сезона. Те трябва да свикват.
Не е така, това е вторият летен сезон, в който общината издава заповед за спиране на строителството, имаше такава и през м.г., но касаеше много по-ограничен периметър. Сегашната е издадена въз основа на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, който влезе в сила на 1 януари т.г. В него има общ законов текст, в който се предвижда общ ред за спиране на строителството във всички ваканционни комплекси, вилни зони, курортите и в курортните части на населените места.
Бургас курортен град ли е по смисъла на този текст?
Не е. Няма акт за обявяването му за курортен град, дори по действащия ред нямаме обявени територии като курортни зони. На това основание строителна забрана не може да бъде издадена.
Това звучи шокиращо.
Не е приятна тежката строителна техника, особено около крайбрежието и аз самият съм за забрана около крайбрежието и в търговските части, където има оживление и туристи, но при спазване на процедурите в закона. Административно-процесуалният кодекс дава такава ограничителна възможност, но преди да се издаде актът, трябва да се проведат консултации със заинтересованите лица – строителни предприемачи и инвеститори, да се иска становището на Строителната камара. Общината е длъжна да публикува съобщение в интернет страницата си, че предстои издаването на такъв акт , а това не е направено. Заповедта е издадена на 14 май, в последния момент преди да влезе в сила - 15 май. Като че ли кметството се е увлякло по модата на другите крайбрежни общини да се налага строителна забрана. Само че там забраната е наложена по-гъвкаво, даден е гратисен период, в който строежите да се укрепят, почистят и оградят, тук е пропуснато. Нещо повече, ограничителните зони са ситуирани в кв.Сарафово и Крайморие, в Приморския парк и парк „Езеро”, в ЦГЧ, включително и в индустриалната зона. По какъв критерий? Защо забраната е стоварена върху ЦГЧ и в Индустриалната зона?
Има много разочаровани от това строители и почти всеки ден строителната дирекция в кметството беше претъпкана от жалващи се. Явно са се пренесли в съда. Но има опасност да предизвикат верижна реакция.
Днес съдът, /вчера -б.а/ разгледа жалбата на „ТВВ хотели“ ЕООД, към която се присъединиха още четири фирми, сред тях са „Артстрой“, „ВИП строй“, „Лидира“ ООД, съдът се занимаваше преди всичко с искането за спиране на прилаганото на заповедта на кмета, докато приключи спорът по законността й. Защото формално жалбата не спира прилагането на заповедта, но докато приключи спорът, може да се извърти и летният сезон.
Сега тези хора могат да почнат да строят отново при това положение, да се върне грохотът на машините, мръсотията?
Определението на съда, с което се спря заповедта, се основава на идеята, че с прилагането й се причиняват значителни и трудно поправими вреди на инвеститорите, на строителите, на частните лица. Това определение е обжалваемо, но жалбата срещу определението не спира прилагането на самото определение.
С думи прости какво ще става оттук нататък?
Общината трябва ясно и точно да заяви ще обжалва или не определението на съда, ще се съобрази ли с него, ще си коригира ли заповедта, като се съобрази със строителите и с тяхната браншова организация.
В този казус има ли политика, г-н Мосинов?
Тук няма политика, такава заповед не трябва да се издава в последния момент, а доста по-рано преди влизането й в действие, като се спази процедурата за вземане на мнение и становище от заинтересованите лица. Нищо не пречеше на общината да уведоми месец по-рано заинтересованите лица, защото тя знае, че ще има такава от 1 януари, и да въведе ясни критерии къде ще действа строителната забрана – напр. ЦГЧ е място за обществен достъп, но не е курортна територия. Идеята на забраната е да не се пречи на туризма. Самият казус е прецедент и показва порасналото самочувствие на гражданите, които отстояват правотата си, включително оспорвайки актовете на общината пред съд. Общината не бива да реагира емоционално, защото хората си защитават правата, а съдът не е виновен, че администрацията не спазва процедурата. Сега аз пак ще съм лошият, но просто трябва да свикнем да спазваме процедурите.
Автор: Интервю на Катя КАСАБОВА
Прочетена: 312
