Баба Стоянка била по- интелигентна от дядо ми Райко. Израснала в центъра на Бургас, като вдовица с три деца се омъжила в Атанасово. Широк двор, къща с четири стаи, обори , салми, хамбари. Осветление със свещи.
Преди Балканската война на пристанището пристигнал руски кораб и донесъл газени тенекии. ДА, бяла газ за лампи. Купила тя газена лампа, дядо Райко казал: искаш да запалиш къщата ли? Кой внася запалителната газ в къщата си? Тя, газта служи да разтрия изстинало добиче. След неделната църковна служба довела попа вкъщи да освети газената лампа и предпази от пожар. След попското обещание за сигурност дядо се съгласил. Поставили лампи и в другите помещения. Роднините да не останат назад, също закупили газени лампи. Нашите дядовци били по-предприемчиви от китайците. Рокфелер внесъл бяла газ и лампи в Китай, но никой не се престрашил. Тогава американецът подарил на китайците сто хиляди лампи и за десетина години търговията тръгнала.
Ами токът в Бургас? През 1927 година централата АДРЕЕ от мина Черно море сключила договор с бургаската община за снабдяване с електрическа енергия. Какъв умен договор сключили общинарите: ако токът спре за повече от три минути, общината няма да плати тока за месеца! Бързо електрифицирали главните улици. А покрайнините? Хората се боели от тока, той убивал хора. Предпочитали газените лампи. Последните улични стълбове с лампи поставили едва през 1936 година, при условие, че половината от жителите на улицата ще прекарат жици в къщите си.
Електрическите крушки в стаите поставяли служителите по тока, хората се страхували да ги пипнат. Немирни момчета с ластици чупели уличните лампи. Тогава инкасаторите събирали пари от жителите на улицата. В къщите правели икономии на тока с 25-ватови крушки. И все пак имаше през войната къщи с газени лампи, някои още се страхуваха от пустия му ток.
През 1967 г. зад бензиностанцията до черквата „Св. Иван Рилски” започнаха да продават бутилки с пропан-бутан за кухненски печки. Печките бяха от Полша.
Хората пак се страхуваха да не гръмне бутилката или да не се отровят децата в кухнята. Един се престраши и натовари бутилка в багажника. Как? На пода на багажника постлал дюшек, отстрани възглавници и завил бутилката като бебе - „да не стане нещо”.
През следващата година посетих дом в Анверс, Белгия. По стената на кухнята имаше тръба за газ до печката, бойлера, отоплението в хола. Видях една кутия, приличаща на нашенските водомери. В металната обвивка имаше изпъкнали цифри: 1868 г.
През тази година, когато в Анверс са прекарали централно газово отопление, в Шумен българите са изиграли първото театрално представление на свещи!
Оная вечер по телевизията видях един созополчанин, който беше много нещастен: буйовете ще замърсят морето. Рибата умира, плажът без туристи, ние ще умрем от глад... Ставаше дума за петролопровода. Къде е атанасовският поп да освети буйовете и да има риба и туристи по плажовете?
Страхът от новото съществува открай време. Понякога религиите, или политически причини, усилват този страх. Според Корана всяко божие същество трябва да пие вода и да яде природна храна. Принцът на Йордания през далечната 1924 г. донесъл от Англия лека кола. Започнали протестите на духовенството. „Това е дяволско творение!” Принцът напълнил радиатора с вода и попитал: пие ли вода? Сложил сено в багажника и пак попитал: яде ли божия храна? Духовенството приело новото животно.
В една от лекциите си проф. Асен Златаров обяснявал на уплашените слушатели, че радио вълните, които опасват Земята, не са опасни за здравето на хората. Сега тръбите опасват земята и в Европа, и в Америка, там животът не е престанал, не знам дали с благословията на попа?
Бележка на редактора: за превоз на 30 млн. тона нефт са необходими 300 танкера по сто хиляди тона всеки един. Минималният дисбурсмент / разходи за престоя/ е 30 хил. евро. Или 300 по 30 хиляди прави 9 милиона евро. Те ще останат тук, в най- лошия случай от танкерите само. Ако правителството закупи 3 танкера, за което има право, навлото от един рейс на такъв танкер е около 500 хиляди долара. Или милион и половина на месец от танкер! Стига да имаме достойни мъже в преговорите с партньорите. За съжаление, йорданският принц почина.
Автор: Капитан далечно плаване Тольо АПОСТОЛОВ
Прочетена: 633
